От какво зависи интерфейса

Според това за какво основно ще бъде използван интерфейса, дали удобствата, които предоставя и начинът на работа, улеснението от ползването му и т.н. се определя и неговият избор.

Често обикновеният потребител определя приложимостта на интерфейса по това дали е труден за управление или приятен за работа. Това е и водещият критерии за възприемане на един интерфейс.

И това е напълно основателно, за да бъде възприета информацията от компютъра, значение има интерфейса. Често за моделиране на самата система в компютъра е нужно да се моделира интерфейса. За целта информацията в него трябва да е представена по възприемчив начин и без двусмислие.

Представите за това, как би трябвало да изглежда интерфейса се моделират и от появата на виртуална реалност и мултимедия. В основата на създаването и проектирането на интерфейс са заложени още:

Предвиждане на аудиторията, която ще го използва. Това дали ще се употребява главно за игри, за работа и професионални умения.

Той трябва да осигурява лекота при употреба и да се доближава до това, което потребителя е свикнал да използва.

Добре е да е интуитивен и сам да подсказва начина за управление. Улеснение при влизане и излизане.

Добрият интерфейс не винаги говори за сложност и професионализъм.

От значение в избора на добрият интерфейс е и това как реагира при изникнали грешки, дали дава сигнал за възникнали такива, дали създава нужните удобства за потребителя.

Сред водещите елементи в изграждането на интерфейса са неговите бутони, форми, изображения, кутии, скролери и специални елементи. Тук става дума, както за текстовите, така и за графичните изображения.

В прогреса на динамично развиващите се технологии се очаква и интерфейса да заеме своето лидерско място с множество нови предложения. Създаването на виртуална реалност не само върху плоския екран е само една от стъпките, които се очакват масово на пазара.

История на интерфейса

Щом заговорим за интерфейс, асоцииращо свързваме понятието с връзката със съвременната машина, чрез която се осъществява и диалога. Реално интерфейс понятието се появява през 50-те г. от миналия век и конкретно в програмите ЕИМ. С годините той търпи редица реформи и достига непознаваеми нива на прогрес, за да достигне в присъщия си вид днес. И ако в началото на създаването му той се е определял от жици в компютъра, то днес нещата са далеч по-различни.

Малко след откриването му, едно десетилетие по-късно започва и неговото развитие. След още 10 години, през 70-те интерфейсът се подава и като команди в текстов вид, чрез терминално устройство. Така стартира и текстовия интерфейс за потребителя.

Още едно десетилетие е нужно на технологиите, за да създадат и въведат в режим на работа графичен интерфейс Graphical User Interface. Фирмата Apple създава първият такъв като приложение в компютри Macintosh. И веднага след това Microsoft създава своят WINDOWS.

Това създава множество улеснения при работа. Компоненти за въвеждане на информация, екранизация, улесняване на потребителя с помощта на програми от полета и бутони, прави използването на машините лесно, практично и удобно.

Потребителски интерфейс – често в най-опростеният случай този термин се свързва с видимата част от приложението, с която се осъществява диалога с програмите. Благодарение на интерфейса потребителите въвеждат данни и получават желаните/търсени резултати. В зависимост от структурата на интерфейса, лекотата при употребата му и лесното управление се определят и предпочитанията за дадения тип и се създава нужния комфорт за потребителя.

Днес масово използваните операционни системи работят с двумерен графичен интерфейс. Неговата работна площ се определя от големината на екрана, а визуализацията от системата. Менюта, икони, прозорци са една част от ресурсите на операционната система. В резултат от посоченото устройство става и манипулирането, изборът на обект, действие, стойност.